Психология

Сама съм, чувствам се изоставена и пренебрегната.

Имам паник атаки.

Следродилна депресия.

Страх ме е да не нараня детето си.

Имам натрапчиви мисли.

Осиновен/а съм. Защо са ме изоставили?

Не се харесвам, срамувам се, трудно контактувам.

Не мога да се концентрирам, страх от изпити, сценична треска.

Къде и какво да продължа да уча?

Родителите се разделят. Искам да се разделя на две.

Детето не приема по-малкото дете в семейството.

За повече хармония във връзката, семейството и офиса.

Това са част от поводите жени, мъже и деца да посещават кабинети за психологично консултиране.

Понякога сами, намерили информация в Интернет, друг път насочени от близки, приятели, лекари и педагози.

Ако имате такива и подобни проблеми, можем да работим по тяхното преодоляване!

Хомеопатия

Принципът на подобието е залегнал в самото име на хомеопатията – от гръцки homoeos значи подобен, a pathos – страдание, т.е. подобно на страданието.

Основният лечебен принцип е:  „Similia similibus curentus“ („Подобното се лекува с подобно“)

Принципът на подобието е открит и приложен за пръв път от швейцарския лекар Парацелз (1493-1541). Чрез лечението на заболели миньори с лекарства, приготвени от металите, които са причинили заболяването, той доказва, че между привидно несъвместимите обекти – човешкият организъм и металите, има някакво сходство. Парацелз стига до извода, че природата на лечението трябва да е подобна на природата на болестта и лекувайки подобното с подобно, да се помага на природата, а не да се воюва с нея.
​С това  прави преврат в медицината, която до този момент е прилагала принципа на противоположното, характерен за школата на Гален. Парацелз е имал много последователи, но един от най-значимите, който с работите си създава основата на Парацелзската школа, е фламандският лекар Ян Баптист ван Хелмонд (1578-1644). Между школата на Парацелз и тази на Гален се водели непримирими борби.
​За рождена година на хомеопатията се смята 1796 г., когато Самуел Ханеман в своята статия „За новите принципи за определяне на лечебните възможности на лекарствените средства“ за пръв път излага открития от него хомепатичен метод. Той съпоставя двата принципа на лечение – принципа на подобието, който се стреми да отстрани основната причина на болестта, и принципа на противоположното.
​Днес вече почти всички хора са чували за хомеопатия в България в сравнение с далечната 1992 г., когато започва първият курс по Класическа хомеопатия в България, организиран от London College of Classical Homeopathy и Питър Чапел.​

Радвам се да съм един от създателите на сайт, посветен на д-р Самуел Ханеман и Класическата хомеопатия в България.На сайта има качени много статии, посветени на хомеопатичното лечение на хора, животни и растения. Статиите са подходящи за лекари, психолози и читатели – http://www.samuelhahnemann.bg

Бах терапия

Философията на д-р Бах проповядва, че ако можем да бъдем самите себе си и да правим това, което ни прави щастливи, ще извлечем полза от един пълноценен живот, ще бъдем и господари на собствената си съдба.
​Следователно щастието, това е възможността да живееш собствения си живот, оставайки верен на убежденията си.
​Да правим това, което другите ни казват, или да живеем и да работим според желанието на някой друг, означава да живеем неговия живот, а не нашия. И става точно както при детето, което не харесва рисунката си. Самият живот може да стане отегчителен и безинтересен и нашето здраве и щаствие могат лесно да пострадат.
​Системата на лечение с есенции от цветята на д-р Бах е много популярен на Запад метод за лечение на душевни състояния, като: стрес, психически травми, тъга, апатия, меланхолия, депресия, страхова невроза, тревожност, безпокойство, безсъние, несигурност, обезверяване, хронична умствена и физическа умора, болезнена ревност, избухливост, гняв, пристрастяване, поведенчески разстройства, параноични разстройства, обсесии, аутизъм,  неврози и др.
​За последните близо 70 години, от както се използва, методът доказа, че е надежден, абсолютно безвреден (дори и в случаите, когато не е подбрана най-подходящата есенция), без каквито и да е неблагоприятни странични ефекти, без опасност от предозиране или пристрастяване, поради което той спокойно може да се използва при всякакви възрасти, както при хора, така и при животни.
При цветотерапията есенциите могат да се приемат самостоятелно или в комбинация от няколко (максимум шест), в зависимост от емоционалното, ментално и духовно състояние на човека. Есенциите могат да се съчетават безпроблемно и с други методи на традиционно и нетрадиционно лечение.


​Не съществува истинско излекуване без промяна на начина на живот, без мир в душата и без усещане за вътрешна радост!